Пожароизвестителни инсталации

 

Видове пожароизвестителни инсталации
 
Пожарите са изиграли не една и две главни роли в преломни моменти от човешката история. Достатъчно е да припомним изгарянето на Рим по време на император Нерон и големия пожар в Лондон през 1666 г., изпепелил около 4/5 от града. Също така в продължения на столетия в Москва на всеки 3 до 5 години е избухвал голям пожар, унищожавал постройките в почти целия град, достигайки дори царската резиденция в Кремъл.
 
Типичният облик на американските мегаполиси днес – с централна част заета от небостъргачи започва историята си от големия пожар в Чикаго през 1903 г. Тогава огънят унищожава напълно дървения до момента град, давайки възможност да се въведе нов регулационен план. Според него, улиците на града са проектирани само в две направления, пресичащи се под прав ъгъл. И тъй като парцелите в централната част били твърде скъпи, предприемачите започват да строят много високи бетонни сгради. А причината почти всички големи пожари да достигнат подобни грандиозни размери и да променят облика на много градове е елементарна - сградите са били основно дървени.
 
Видове пожароопасни материали
Естественият стремеж да се ограничат последствията от пожарите е довел до въвеждане на мерки за противопожарна защита. Те имат за цел да намалят вероятността от появата на пожар, а в случай че такъв възникне, да улеснят неговото гасене, да намалят материалните щети и да изключат човешките жертви.
Мерките за противопожарна защита зависят от степента на пожарна опасност на съответните помещения или зони. Според европейската класификация, пожароопасните материали са разделени в няколко категории - таблица 1.
В съответните стандарти (в Европейския съюз е в сила EN54) са описани задължителни и препоръчителни мерки, които зависят от класа на пожарна опасност.
 
Активни и пасивни мерки за защита
Мерките за противопожарна защита могат да се разделят на пасивни и активни.
Пасивните мерки се базират на използване на негорими или трудногорими материали и на секциониране на сградите. Включват, също така, специфики при изграждането на електроснабдителната и газоснабдителната инсталации и други.
Активните мерки включват изграждане на ръчна и/или автоматична пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация, както и провеждане на подходящо обучение на експлоатационния персонал. Според повечето специалисти, обучението е изключително ефективно средство, тъй като изисква малки инвестиции, но води до силно намаляване на предпоставките за възникване на пожари. Необходимо е ,обаче, създаването на подходяща организация на живот и работа в една сграда.
В някои държави, например САЩ и Великобритания, в областта на жилищното строителство все още се използва изключително дървен материал. Това е причината в тези и други държави да са разработени много строги противопожарни изисквания. Някои от прилаганите мерки са буквално непознати в България. Например, широко са разпространени летящи врати със специално изпълнение, на които има надпис „противопожарни врати – дръжте затворени”. Те ограничават разпространението на огъня. Именно САЩ и Великобритания са държавите, в които за първи път са приложени и системи за автоматично гасене и известяване при възникването на пожари. Логично, те са и първите държави, в които използването на подобни системи е задължително. В по-голяма или по-малка степен, останалият свят, включително и нашата държава, заимства техните противопожарни изисквания. Според специалисти, това е причината в редица приложения нормите да са твърде завишени, тъй като на практика те са възникнали и са предназначени за други условия.
 
Застраховането - двигател в налагането и развитието на мерките
В западноевропейските държави, основна движеща сила в прилагането и развитието на мерките за противопожарна защита са застрахователните компании. Масовата практика на застраховане на частни и обществени сгради води до изплащане на много големи обезщетения в случаи на възникване на пожари. При използване на пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация, материалните щети са около 4 пъти по-малки, в сравнение със случаите на сгради, в които отсъстват такива. Затова застрахователните премии, изисквани от собствениците, са много по-ниски в случаите на инсталиране на пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация. Това е напълно логично предвид факта, че по този начин застрахователните компании намаляват в пъти размера на изплащаните обезщетения. Според анализи, отнасящи се до американския пазар, изграждането на противопожарна инсталация в сграда има средна цена от 50 долара на квадратен метър, като в някои случаи може да достигне 100 долара на квадратен метър. Средният размер на щетите, отнесен към единица площ, е 2500 долара - при наличие на инсталации, и 10 000 долара при отсъствието им. Трудно, а и неточно би било да се посочат подобни цифри за условията на България, тъй като подобни обобщени анализи за застрахователния бизнес отсъстват. Не бива да се забравя обаче, че освен материално изражение, противопожарните мерки имат и хуманна страна. Наличието на пожароизвестителна и пожарогасителна системи може да предотврати човешки жертви, което със сигурност оправдава направените разходи.
Съществува многообразие от системи за пожароизвествяване, силно различаващи се като цени, възможности и предназначение.
 
Автономни датчици
Най-елементарната система за пожароизвестяване се базира на автономни датчици. Представлява сензори – най-често димнооптични или температурни, работещи самостоятелно, т.е. без да са свързани с централна станция. Освен датчик в устройството на системата се включва и сирена. Консумацията на енергия в неактивирано състояние е много малка, което позволява устройството да се захранва от обикновена батерия (най-често деветволтова батерия, но се предлагат и други модификации). При появата на дим или при повишаване на температурата, ако датчикът е топлинен, вградената аларма се задейства. Обикновено, устройството разполага с вградена функция за мониторинг на състоянието на батерията. Съществува практика, когато се регистрира разреждане на батерията, да се включва алармата, както и друг вид индикация, например мига светодиод. Сирената издава различни звукови сигнали при задействане на датчика и при спадане на напрежението. По този начин се информира собственикът на жилището, че е време да смени батерията.
 
Представляват евтино решение
Заради малката консумация с алкални батерии е възможно да се осигури работа на устройството за период от две години. Продават се устройства, захранени с литиеви батерии, за които се смята, че могат да осигурят работоспособност за период от 7 до 9 години. Никел-кадмиевите и никел-металхидридните батерии за многократна употреба, с възможност за презареждане, не са подходящи за такива приложения. Причината е в много големия ток на саморазряд и стръмната крива на намаляване на напрежението при изчерпване на заряда. Макар че тези батерии могат да генерират много голям ток скоро след зареждането си, те са неподходящи, защото за конкретното приложение е необходим неголям ток, поддържан дълго време.
Автономните датчици са много разпространени в САЩ и англосаксонските държави. Представляват най-евтиният начин за инсталиране на пожароизвестителна система в стари сгради, които са населени отдавна, но при тяхното построяване не е предвидено пожароизвестяване. Приемат се като удобно решение в приложения, в които пожароизвестяването е задължително. Автономните датчици спестяват на собствениците необходимостта от скъпи ремонти, прокарване на кабели и др. За момента в България не намират сериозно приложение.
 
Предимства и недостатъци на автономните датчици
Основно предимства на автономните датчици е лесното им инсталиране. Разбира се, датчиците от този тип имат сериозни недостатъци. Сред тях е невъзможността да се разпознае повреда в датчика. Също така времето, през което може да се подава звуков сигнал, е ограничено, а при отсъствие на хора в жилището е напълно възможно да се пропусне смяната на батериите. Това на практика е равносилно на отсъствие на пожароизвестяване. След направено мащабно проучване в Англия е направен изводът, че заради неподменени батерии 30% от тези датчици не функционират. Затова в държавите, в които те са много разпространени, всяка година се провеждат информационни кампании за подмяна на батериите. Не е необходимо, но все пак ще споменем, че датчици от този тип са неприложими за големи сгради с високи изисквания за селективност и пожаробезопасност.
 
Конвенционална система за пожароизвестяване
У нас под това име са известни неадресируемите пожароизвестителни централи. Структурата на такава система е показана на фиг. 1. Централната станция се захранва от мрежата чрез изправител и стабилизатор, като абсолютно задължително в структурата на системата присъства и резервно акумулаторно захранване. Станцията има няколко зони, броят на които е хардуерно определен. Това означава, че производителят е определил максималният брой зони. При по-елементарните и немодулни системи този брой не може да се надвишава. На фигурата е показана система с две зони. Към всяка зона могат да се включат няколко устройства – датчици или пожароизвестителни бутони.
Датчиците и бутоните трябва да са от „конвенционален” тип, т.е. да имат релеен изход (контакт) – нормално отворен или нормално затворен. Датчиците с нормално отворен контакт се затварят при задействане и се свързват паралелно към даден вход (определената зона) на централната станция. Устройствата с нормално затворен изход отварят контакта си при задействане и се свързват последователно към дадена зона.
 
Селективност на алармата по местоположение
Централната станция следи състоянието на контактите на датчиците, като включва алармения си изход (изходи) при задействане на кой да е от контактите. Броят на зоните определя селективността на алармата по местоположение. Например, нека сградата има два етажа, като на първия етаж са разположени 5 датчика, свързани към първа зона, а на втория етаж – 3 датчика, свързани към втора зона. Тогава, при задействане на алармата, собственикът (или пожарникарят) ще е в състояние бързо да определи на кой етаж се намира съответният датчик, подал сигнала, но не и точното помещение. За да установи точното местоположение на евентуалния пожар, той трябва да обходи всички помещения от етажа. Разбира се, когато става въпрос за фамилно жилище това е съвсем приемливо усилие. Ако, обаче, става въпрос за два етажа от училище, във всяка класна стая на което е инсталиран по един датчик, то обхождането би могло да бъде продължително. В подобни приложения описаната схема не е особено целесъобразна.
Обикновено всяка линия завършва с терминиращ резистор. Благодарение на него централната станция може да разпознава прекъсване на линията. Съществува практика терминиращият резистор да се инсталира в самата кутия на централната станция, т.е. в началото на линията, а не в нейния край, което напълно го обезсмисля. Наличието на резистор е необходимо за правилната работа на системата, но когато той е монтиран в началото на линията, не може да служи за разпознаване на евентуални комуникационни проблеми.
 
Специфики на конвенционалните датчици
Конвенционалните датчици се продават най-често с фабрично фиксирани нива на задействане, които не могат да се променят. Това може да доведе до фалшиво задействане, особено при много евтини датчици, които силно изменят параметрите си при стареене, както и при промяна на експлоатационните условия, като температура, влажност и др.
Конвенционалните датчици изискват четирипроводна линия – за свързване на изходния контакт и за захранване. В по-сложните централи от конвенционален тип е предвидена опция за автоматично известяване на противопожарната служба при задействане на някой от сензорите. Това може да осъществява по специален комуникационен канал (например радиоканал) или чрез използване на телефонните линии и автоматично набиране на номер, програмиран при инсталиране на системата.
 
Приложна област на конвенционалните централи
Конвенционалните пожароизвестителни централи са с ограничено приложение в обществени и промишлени сгради, но могат да осигурят напълно приемливо ниво на защита за апартаменти и фамилни къщи. В САЩ, Великобритания и други държави е много разпространено комбинирането на пожароизвестителната инсталация с охранителната в еднофамилните жилища. Охранителните централи, дори когато са предназначени за фамилни жилища, обикновено имат по-голям брой зони, най-често от 8 до 16. Част от тях могат да бъдат отделени за пожароизвестяване, като към тях се свържат не охранителни, а противопожарни сензори.
Някои от предлаганите на пазара охранителни централи предлагат описаната възможност. Някои от зоните могат да се програмират като противопожарни и при тяхното задействане се осъществява автоматична връзка с противопожарната служба, а не с охранителната фирма. В определени щати на САЩ, широкото използване на тези системи, съчетано с лошата им настройка, са довели до въвеждане на куриозно правило. Всеки адрес, свързан с пожарната, има право на три фалшиви сигнала годишно. Извън тях собственикът на инсталацията трябва да предприеме мерки за настройка или ремонт на системата си. В противен случай, заплаща всички разноски на пожарната команда при четвърто или следващо фалшиво задействане.
 
 

 





{START_COUNTER}